Загубих двамата си родители, после загубих себе си, а накрая намерих пътя.
Преди да замина за Африка почина баща ми, а аз взех тъгата, натиснах я надолу и заминах, защото така са ни учили: да продължаваме напред каквото и да се случва.
След две години взех майка ми при мен, а две години по-късно и тя почина, далеч от дома, в чужда земя, и аз останах напълно сам.
Продължих да работя като мениджър на стотици хора в хазартната индустрия и попивах всичко: чуждия стрес, чуждата болка и своята собствена, натисната дълбоко надолу.
После нервната система каза стоп: паник атаки в 3 сутринта, треперещи ръце и усещане, че умирам. Обиколих лекари и всички повтаряха едно и също: физически си здрав. Тялото ми обаче казваше друго.
Възстанових се без хапчета и без терапевт, а през Рейки, дишане, заземяване и работа с нивата, които умът бе затворил. Мога да водя други хора по този път не защото имам диплома, а защото минах през това и излязох от другата страна.