Загубих двамата си родители. После загубих себе си. После намерих пътя.
Преди да замина за Африка, почина баща ми. Взех тъгата, натиснах я надолу и заминах. Трябваше да продължа. Така са ни учили.
След две години взех майка ми при мен. Два години по-късно и тя почина, далеч от дома, в чужда земя. Сам.
Продължих да работя. Мениджър на стотици хора в хазартна индустрия. Попивах всичко. Чуждия стрес. Чуждата болка. И своята собствена болка.
После нервната система каза стоп. Паник атаки в 3 сутринта. Треперещи ръце. Усещане, че умирам. Обиколих лекари. Физически си здрав, казваха те. Тялото ми казваше друго.
Излекувах се. Не с хапче. Не с терапевт. През Рейки, дишане, заземяване, работа с нивата, които умът бе затворил. Не защото имам диплома, а защото минах през това и излязох от другата страна.